През 1924 година около имението на румънския агроном- чифликчия Стан Поеташ Питиян започва застрояването на жилища. Първата построена къща е на румънеца  Георги Фортуна. След като закупува малък имот, добруджанецът Драган Янков Стойчев решава да изгради в района собствен дом. До 1926 година, със съдействието на румънските власти, тук били построени 120- 130 къщи, населени предимно с влашко население от Северна Добруджа и  от района на днешния град Станке Димитров (Дупница). До края на посочената година не е имало училище и децата не са посещавали учебни занятия. Новопостроеното селище било наречено на името на румънския чифликчия. Това име селото е носело и след освобождението от румънско-чокойската власт. Години наред съществуват и неофициалните названия „Питие”, „Пития”.

През 1928 започва изграждането на училище с материали от полусрутената в съседство църква.  През1929  е открито училище с две класни стаи и една канцелария. В него са се обучавали предимно румънски деца и децата на работещите в чифлика българи. По данни на бивши възпитаници на училището, учили през 40те години, в сградата нелегално е била ползвана художествена и научно- популярна литература на български език. След проучвания е установено , че версията за изгарянето на училищните архиви и документация от румънските власти, не отговаря на истината. По последни сведения, тези архиви се съхраняват в гр. Констанца, Румъния.

След присъединяването на този район от Добруджа към българската територия, на 10. 03 . 1941 година, училището отваря широко врати, за да прибере неграмотните български деца и родителите им. Това е население, преселено от Северна Добруджа (районите на Бабадаг, Дивилджий и Тулча). Само през есента и зимата на 1940 година тук се преселват 200-250 семейства българи- севернодобруджанци.  В продължение на две години, освен редовните ученици,  са ограмотени и попълват образованието си над 320 неграмотни и малограмотни български граждани. Това е дело на малък учителски колектив. На 20. 02. 1940 година е назначена първата българска учителка Марийка Борисова Партова. На 21. 02. 1941 година е назначена и Вичка Николова Кавгазова. На 05. 03. 1941 година е назначен учителят Горги Тодоров Иванов, който става главен учител и първи директор на училището. В началото на учебната 1941/42 година постъпва и Деля Ганчева Краева. През 1942 година селото е назовано на името на големия добруджански писател Йордан Йовков- с. Йовково, което по-късно става квартал на град Толбухин със същото име.

Училището се превръща в културно средище за населението.  За пръв път на 08. 01. 1943 година е изнесено самодейно театрално представление под ръководството на учителите деля Ганчева Краева и Янка Иванова Чалъкова, подпомогнати от будни селяни. При пълен салон е изиграна пиесата „За свободата” от  Анна Карима. Част от събраните средства са внесени във фонд „Кооперативен строеж на читалищни сгради”, а останалите са разходвани за училищни нужди.

На 10.07.1943 година Женското просветно благотворително дружество „Майчина грижа” от гр. Добрич открива в селото Детски дневен летен дом с ръководител Деля Ганчева Краева.

След  Девети септември 1944 година учителите продължават да се грижат за своето училище- боядисват чинове, благоустрояват двора заедно с родителите, а вечер са самодейци- театрали.

1946 година- Училището приема за свой патрон революционера от Априлското въстание Панайот Волов.

През учебната 1949/50 е открита детска градина към училището. През 1949/50 учебна година са проведени три курса за ограмотяване на малограмотни възрастни жители на селото.

До 1954/55 година училището е начално,  а от следващата, след извършване на ремонт (преграждане на две класни стаи, за да се оформят още две), се обучават ученици от V, VІ и VІІ клас.

На 25.07.1957 година започват изкопните дейности за пристройка на училището. Градски народен съвет отпуска  20 000лв., а по сметна документация, ремонтните дейности възлизат на 57 000лв.  В строително-ремонтната дейност се включват 52 кооператори от ТКЗС „Добруджа” и жители на квартала, които използват и материали от къщата на Стан Питиян. От 14.02.1957 година учебните занятия са възобновени, като до 1971 година броят на завършилите основно образовани е  567 ученици.

Поради ограничените възможности на сградата и големия брой ученици,от 1971 до 1975 година, училището отново се обособява като начално. Обучават се деца от кв. „Йовково” и от новосъздадения кв. „Изгрев”, населен само от семейства с ниско равнище на бит и култура. Трудна и отговорна става работата на учителите с деца на родители, които не проявяват заинтересованост за съдбата на многолюдните си семейства. Системната дейност с родителите, с ръководствата на предприятията, където работят, с кварталната общественост и със самите деца, са в основата на последващите успехи на училището. Тези успехи придобиват по- голяма стойност, поради това, че от 06.10. 1972 година сградата е съборена за строеж на нова, а учениците учат на три смени в ОУ „Йордан Йовков”.

В началото на учебната 1975/76 година, училището отново се обособява като основно, но учебните занятия продължават да се водят на три смени в съседните  училища.

Паметен за училищния колектив и за кварталната общественост остава денят на 19.11.1976 година, когато започва да функционира новата сграда на училището (тип „Двадесет и четири класно” училище). Създадени са благоприятни условия за обучение и възпитание на подрастващите.

1979 година- 50-годишен юбилей на училището.  Присъден орден „Кирил и Методий” – Втора степен.

Сградата има възможност да поеме наличния брой ученици до 1983/84 година. Поради бързото застрояване на ж.к. „Балик”, населен предимно с млади семейства, броят на учениците нараства до 2860, без осмокласниците, които се обучават в други училища. През учебната 1984/85 година учениците наброяват 2650, разпределени в 78 паралелки, което отново налага трисменно обучение.

Формира се ново училище- ЕСПУ „Любен Каравелов”, което ползва сградата на ОУ „Панайот Волов”, а от 1986/87 учебна година ползва самостоятелна сграда. По-голяма част от учителския колектив и всички ученици са от ОУ „Панайот Волов”.

В началото на учебната 1987/88 година в района е създадено ново ЕСПУ „Димитър Талев”. Болшинството от ученици и учители отново е от ОУ „Панайот Волов”.

През 1989 година в ОУ „Панайот Волов” започват своето обучение 1601 ученици, разпределени в 64 паралелки и 10 сборни и полуинтернатни групи. Учителският колектив е от 90 педагози. Основното си образование са получили 1647 ученици.

Материалът е обработен от г-жа Митка Недялкова по данни, събирани за 60-годишния юбилей на училището от г-н Тодор Георгиев – директор на ОУ „Панайот Волов” в периода от 1988г. до 1993г.